Предпролетно слънце
Пролет тропа във капчука,
слънцето през зъби ни говори -
стига вече с тая зимна скука,
кой сърцето си за мене ще отвори?
Снежните виелици си тръгват
и зад хълма сякаш се подават,
но от силата си мощна се отричат
и със леденото слънце се прощават.
Тръгвайте си, студове, от мене,
махайте се - викам и се моля
за прегръдката на мартеница топла -
да ми върне предишната воля.
Дните броя. Те минават
бавно и трудно, но зная -
пролетно слънце пак се промъква
тайно във моята стая.
слънцето през зъби ни говори -
стига вече с тая зимна скука,
кой сърцето си за мене ще отвори?
Снежните виелици си тръгват
и зад хълма сякаш се подават,
но от силата си мощна се отричат
и със леденото слънце се прощават.
Тръгвайте си, студове, от мене,
махайте се - викам и се моля
за прегръдката на мартеница топла -
да ми върне предишната воля.
Дните броя. Те минават
бавно и трудно, но зная -
пролетно слънце пак се промъква
тайно във моята стая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ая Цонева Todos los derechos reservados
