Пролет тропа във капчука, слънцето през зъби ни говори - стига вече с тая зимна скука, кой сърцето си за мене ще отвори? Снежните виелици си тръгват и зад хълма сякаш се подават, но от силата си мощна се отричат и със леденото слънце се прощават. Тръгвайте си, студове, от мене, махайте се - викам и се моля за прегръдката на мартеница топла - да ми върне предишната воля. Дните броя. Те минават бавно и трудно, но зная - пролетно слънце пак се промъква тайно във моята стая.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.