29 янв. 2008 г., 18:15

Предпролетно слънце 

  Поэзия
437 0 2
Пролет тропа във капчука,
слънцето през зъби ни говори -
стига вече с тая зимна скука,
кой сърцето си за мене ще отвори?
Снежните виелици си тръгват
и зад хълма сякаш се подават,
но от силата си мощна се отричат
и със леденото слънце се прощават.
Тръгвайте си, студове, от мене,
махайте се - викам и се моля
за прегръдката на мартеница топла -
да ми върне предишната воля.
Дните броя. Те минават
бавно и трудно, но зная -
пролетно слънце пак се промъква
тайно във моята стая.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??