Предречено
Капчука вън... и ромоли
от шепота на думи премълчани,
а златното на есенните багри
под шумата изгнила скрити.
Среднощните звезди зад облак
проплакаха и стана тихо.
Ненужни думи легнаха по гръб.
Въздъхнаха, а в гърлото е тясно
за взрив от бляскави мечти,
за даденото и за нищичко невзето,
за всичките пороища - в реки
потекли и изтекли във морето.
И там, на дъното, събрана нежност
и обич като купола на храм
ще се издигне до небето
с вълни от моя светъл дан.
Тогава всички думи премълчани
и всичката любов ведно,
ще заблещукат в нежни длани,
и, знам, ще срещнат своето добро.
Че всичко в този свят се връща -
и светлината, както и цветът
на златни листи, шумолящи
със вярата на малкото дете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
