10 abr 2022, 22:12  

Предречено

1.2K 4 16

Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.

Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!

 

И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.

Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!

 

Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат...

Към погибел светът ни върви!… На войни, на омраза привикнал.

 

Кой Закона небесен руши? Кой краде радостта и покоя?

Ти ни гледаш, Всевишни, мълчиш… Но последната дума е Твоя!

 

Албена Димитрова

10.04.2022.

София.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Щураче!
    Здрава и вдъхновена бъди!
  • Браво!
  • Благодаря ви, Никодиме и Младене, за задълбочените коментари! Благодаря за сърчицето и високата оценка, Младене!
    Здрави и вдъхновени бъдете!
  • Този стих е пророчески в най-прекия смисъл:

    "Към погибел светът ни върви!… На войни, на омраза привикнал.

    Кой Закона небесен руши? Кой краде радостта и покоя?

    Ти ни гледаш, Всевишни, мълчиш… Но последната дума е Твоя!"

    Изключителен по силата на въздействието си стих:

    "И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел."

    Поздравление, Бени! Възхитен съм.
  • Пожелавам ви, скъпа, с тази предявена поетична чувственост "ъпгрейд" в състояние на Духа извън противоречивия човешки разум, извън да-то и не-то, извън омагьосания кръг и демагогията добро-зло... Всичко Е. Нито "зло", което не удовлетворява егото, нито удовлетворяващо егото ни "добро", от което залиняват сетивата... И едното и другото са училище за Израстване над тях. Над убиеца на човешкия Дух - знанието за тях от времето на Грехопадението... На слука за такъв ъпгрейд. Заслужавате го.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...