10 апр. 2022 г., 22:12  

Предречено

1.2K 4 16

Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.

Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!

 

И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.

Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!

 

Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат...

Към погибел светът ни върви!… На войни, на омраза привикнал.

 

Кой Закона небесен руши? Кой краде радостта и покоя?

Ти ни гледаш, Всевишни, мълчиш… Но последната дума е Твоя!

 

Албена Димитрова

10.04.2022.

София.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Щураче!
    Здрава и вдъхновена бъди!
  • Браво!
  • Благодаря ви, Никодиме и Младене, за задълбочените коментари! Благодаря за сърчицето и високата оценка, Младене!
    Здрави и вдъхновени бъдете!
  • Този стих е пророчески в най-прекия смисъл:

    "Към погибел светът ни върви!… На войни, на омраза привикнал.

    Кой Закона небесен руши? Кой краде радостта и покоя?

    Ти ни гледаш, Всевишни, мълчиш… Но последната дума е Твоя!"

    Изключителен по силата на въздействието си стих:

    "И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел."

    Поздравление, Бени! Възхитен съм.
  • Пожелавам ви, скъпа, с тази предявена поетична чувственост "ъпгрейд" в състояние на Духа извън противоречивия човешки разум, извън да-то и не-то, извън омагьосания кръг и демагогията добро-зло... Всичко Е. Нито "зло", което не удовлетворява егото, нито удовлетворяващо егото ни "добро", от което залиняват сетивата... И едното и другото са училище за Израстване над тях. Над убиеца на човешкия Дух - знанието за тях от времето на Грехопадението... На слука за такъв ъпгрейд. Заслужавате го.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...