10.04.2022 г., 22:12  

Предречено

1.2K 4 16

Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.

Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!

 

И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.

Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!

 

Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат...

Към погибел светът ни върви!… На войни, на омраза привикнал.

 

Кой Закона небесен руши? Кой краде радостта и покоя?

Ти ни гледаш, Всевишни, мълчиш… Но последната дума е Твоя!

 

Албена Димитрова

10.04.2022.

София.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Щураче!
    Здрава и вдъхновена бъди!
  • Браво!
  • Благодаря ви, Никодиме и Младене, за задълбочените коментари! Благодаря за сърчицето и високата оценка, Младене!
    Здрави и вдъхновени бъдете!
  • Този стих е пророчески в най-прекия смисъл:

    "Към погибел светът ни върви!… На войни, на омраза привикнал.

    Кой Закона небесен руши? Кой краде радостта и покоя?

    Ти ни гледаш, Всевишни, мълчиш… Но последната дума е Твоя!"

    Изключителен по силата на въздействието си стих:

    "И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел."

    Поздравление, Бени! Възхитен съм.
  • Пожелавам ви, скъпа, с тази предявена поетична чувственост "ъпгрейд" в състояние на Духа извън противоречивия човешки разум, извън да-то и не-то, извън омагьосания кръг и демагогията добро-зло... Всичко Е. Нито "зло", което не удовлетворява егото, нито удовлетворяващо егото ни "добро", от което залиняват сетивата... И едното и другото са училище за Израстване над тях. Над убиеца на човешкия Дух - знанието за тях от времето на Грехопадението... На слука за такъв ъпгрейд. Заслужавате го.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...