paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
2 ago 2011, 21:30

Предречено щастие 

  Poesía
627 0 3

Ето го най-после моето бяло начало.

Тази сутрин най-бялата рокля ще си облека.

Небето над мен ще е ласкаво синьо. До бяло.

Лениво ще дреме животът край мен. Като тиха река.

Надвечер ще поседна на моята къща пред прага.

Вечерник в листата на ореха ще зашепти.

С наслада ще пуша горчивата своя цигара

и до премала ще слушам как свирят щурци.

Тя точно навреме ще дойде. С ръка костелива

ще ме притисне по майчински нежно до своята гръд.

Ще притихна в прегръдките ù доверчиво

и ще поемеме двете по оня, последния път.

Но рано е още за нея. С най-бялата рокля

имам да срещна още толкова нови слънца.

Гальовно ще мърка животът край мен. Като котка.

И толкова есени жълти листа ще мета.

И пролети колко! Ще тръпне под мене Земята,

ще никне под моите стъпки зелена и млада трева.

И полети колко! И колко вятър в крилата!!!

И колко щастие, колко!!!

Чак до Смъртта.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??