Ето го най-после моето бяло начало.
Тази сутрин най-бялата рокля ще си облека.
Небето над мен ще е ласкаво синьо. До бяло.
Лениво ще дреме животът край мен. Като тиха река.
Надвечер ще поседна на моята къща пред прага.
Вечерник в листата на ореха ще зашепти.
С наслада ще пуша горчивата своя цигара
и до премала ще слушам как свирят щурци.
Тя точно навреме ще дойде. С ръка костелива
ще ме притисне по майчински нежно до своята гръд.
Ще притихна в прегръдките ù доверчиво
и ще поемеме двете по оня, последния път. ...