Предречено щастие
Ето го най-после моето бяло начало.
Тази сутрин най-бялата рокля ще си облека.
Небето над мен ще е ласкаво синьо. До бяло.
Лениво ще дреме животът край мен. Като тиха река.
Надвечер ще поседна на моята къща пред прага.
Вечерник в листата на ореха ще зашепти.
С наслада ще пуша горчивата своя цигара
и до премала ще слушам как свирят щурци.
Тя точно навреме ще дойде. С ръка костелива
ще ме притисне по майчински нежно до своята гръд.
Ще притихна в прегръдките ù доверчиво
и ще поемеме двете по оня, последния път.
Но рано е още за нея. С най-бялата рокля
имам да срещна още толкова нови слънца.
Гальовно ще мърка животът край мен. Като котка.
И толкова есени жълти листа ще мета.
И пролети колко! Ще тръпне под мене Земята,
ще никне под моите стъпки зелена и млада трева.
И полети колко! И колко вятър в крилата!!!
И колко щастие, колко!!!
Чак до Смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
