2 oct 2014, 10:19

Предрешено

  Poesía
541 0 5

Не всичко във живота е така...

Тъй както иска ти сърцето!

Тревожност глозга ти душата.

Знаеш че каквото и да стане!?

То предрешено от съдбата е.

Но въпреки това... в сърцето ти -

тъга се скрила.

И души те в гърлото онзи камък!

Защото ти си неразбран!

Нима объркан си тотално?

В умът ти тревожност

се тай!?

Защо е трудно днес

да се усмихнеш?

Не знам?

Но от таз тревожност те боли!

И пламък безпощаден

в теб гори!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Егоизма не е виновен че го има .Виновни сме ние че го допускаме така лесно да ни обвзема.А това е тъжно и болезнено.Не води до нищо добро.Добродетълта гине за сметка на алчноста.Поздрави ТИНЧЕ!!!
  • Силно въздействащ елегичен стих, с много актуално послание!
    Живеем във време, когато е модерно да се казва на бялото черно,
    а на черното бяло, в ценностната система на обществото отсъства
    справедливостта и съпричастността, те са заменени със злобен егоизъм.
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря ви момичета имах нужда да го споделя!ценя искреноста ви!Поздрави от все сърце Ваня ,Стойна !Стоплихте сърцето ми!!!
  • Добра вечер, Ангеле!
    Нищо в живота не е както го искаш, защото сам трябва да си го направиш.Съдбата е най-много зависима от нашата воля.Тревогата е непрекъснат придружител в живота ти.
    Стегни се и дерзай!Отчаянието е лош съветник.Поздрав и ведро настроение!
  • Колкото и трудно да е днес да се усмихнеш, направи го и потуши онази тревожност дето те боли..... Поздравче!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...