18 feb 2009, 14:30

Предреших сърцето... 

  Poesía
703 0 8

Предреших сърцето, капризното, 

и заковах с пирони мислите.

С нокти се вкопчих в делничното

и теб с дланта си – притиснах те.

 

Огледалото е днес захвърлено, ненужно.

Нали е истинско отражение на душата?

Щастлива насаме със себе си – чувството престижно.

Държание скандално. Дори косите полудяха.

 

Яростта ми ме заключи между редовете,

за да се събудя от комата на лудостта.

Приятелите днес стрелят като враговете.

Прерязал си в мен вената на любовта.

 

Изгаснали луни - очите ми,

възпират ме от усета за красотата.

Ежедневно спъвам се в болката,

но заспивам в слънцето на самотата. 

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??