18 февр. 2009 г., 14:30

Предреших сърцето... 

  Поэзия
702 0 8

Предреших сърцето, капризното, 

и заковах с пирони мислите.

С нокти се вкопчих в делничното

и теб с дланта си – притиснах те.

 

Огледалото е днес захвърлено, ненужно.

Нали е истинско отражение на душата?

Щастлива насаме със себе си – чувството престижно.

Държание скандално. Дори косите полудяха.

 

Яростта ми ме заключи между редовете,

за да се събудя от комата на лудостта.

Приятелите днес стрелят като враговете.

Прерязал си в мен вената на любовта.

 

Изгаснали луни - очите ми,

възпират ме от усета за красотата.

Ежедневно спъвам се в болката,

но заспивам в слънцето на самотата. 

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??