Предреших сърцето...
Предреших сърцето, капризното,
и заковах с пирони мислите.
С нокти се вкопчих в делничното
и теб с дланта си – притиснах те.
Огледалото е днес захвърлено, ненужно.
Нали е истинско отражение на душата?
Щастлива насаме със себе си – чувството престижно.
Държание скандално. Дори косите полудяха.
Яростта ми ме заключи между редовете,
за да се събудя от комата на лудостта.
Приятелите днес стрелят като враговете.
Прерязал си в мен вената на любовта.
Изгаснали луни - очите ми,
възпират ме от усета за красотата.
Ежедневно спъвам се в болката,
но заспивам в слънцето на самотата.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
