13 nov 2007, 15:05

Предричай ме...

  Poesía » Otra
1.1K 0 31
 

 

 

Предричай ме по кървавите длани,

втъкана съм дълбоко... и горча.

Преглъщайки молитвените рани,

изцели ме, за да мога да заспя...

Усети ме, безсетивно и първично,

във зачатие забулвай суети...

Бесовете ми прокуждай нетипично,

безлюбовно, жилесто... кърви.

Отнеми ме от покоя безтегловен,

в самоцелното дихание без път...

Пречупи кръга съдбовно-ореолен,

във бездимен, молещ кръстопът...

От втечнените ми крайници извличай,

стъпки... неуверено прохождане...

Със замах финален там разсичай

овехтялата утеха за... проглеждане.

Докосни съня... и тихо ме изпивай,

болезнено се стичам по плътта ти...

С молитвена въздишка ме изричай,

изкупление... издишвайки греха си.

Във ирисно сияние възкръсвай,

подирил сам безименно спасение...

Познай ме там и тихо се промъквай,

нестихващо съм твое... откровение!

...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
    Вили, чувствам се щастлива, че моята поезия предизвиква всичко това, което си ми написал!
  • Много ми е трудно да напиша каквото и да е смислено нещо след четене на твоите стихове. Но ми се иска да споделя нещо за тях. Преди години, в Дрезден, видях древна китайска ваза. Не е важно от коя епоха и всичко останало. Но особеното в нея бе, че нейният създател я бе напълнил ... с цветя. Безкрайно фино изработени и от 20-тина метра изглеждаха като живи. Древни и живи... Защо разказвам или пиша това тук ли? Защото всеки твой стих напомня за едно цвете от този древен букет. Не зная как го постигаш...
  • Благодаря!
  • Великолепие...
    АПЛОДИСМЕНТИ, ДЕСИ!!!
  • "От втечнените ми крайници извличай,
    стъпки... неуверено прохождане..."

    .....Деси,страхотен стих!Аплодисменти!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...