Предричай ме...
Предричай ме по кървавите длани,
втъкана съм дълбоко... и горча.
Преглъщайки молитвените рани,
изцели ме, за да мога да заспя...
Усети ме, безсетивно и първично,
във зачатие забулвай суети...
Бесовете ми прокуждай нетипично,
безлюбовно, жилесто... кърви.
Отнеми ме от покоя безтегловен,
в самоцелното дихание без път...
Пречупи кръга съдбовно-ореолен,
във бездимен, молещ кръстопът...
От втечнените ми крайници извличай,
стъпки... неуверено прохождане...
Със замах финален там разсичай
овехтялата утеха за... проглеждане.
Докосни съня... и тихо ме изпивай,
болезнено се стичам по плътта ти...
С молитвена въздишка ме изричай,
изкупление... издишвайки греха си.
Във ирисно сияние възкръсвай,
подирил сам безименно спасение...
Познай ме там и тихо се промъквай,
нестихващо съм твое... откровение!
...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Инджева Все права защищены
