Nov 13, 2007, 3:05 PM

Предричай ме...

  Poetry » Other
1.1K 0 31
 

 

 

Предричай ме по кървавите длани,

втъкана съм дълбоко... и горча.

Преглъщайки молитвените рани,

изцели ме, за да мога да заспя...

Усети ме, безсетивно и първично,

във зачатие забулвай суети...

Бесовете ми прокуждай нетипично,

безлюбовно, жилесто... кърви.

Отнеми ме от покоя безтегловен,

в самоцелното дихание без път...

Пречупи кръга съдбовно-ореолен,

във бездимен, молещ кръстопът...

От втечнените ми крайници извличай,

стъпки... неуверено прохождане...

Със замах финален там разсичай

овехтялата утеха за... проглеждане.

Докосни съня... и тихо ме изпивай,

болезнено се стичам по плътта ти...

С молитвена въздишка ме изричай,

изкупление... издишвайки греха си.

Във ирисно сияние възкръсвай,

подирил сам безименно спасение...

Познай ме там и тихо се промъквай,

нестихващо съм твое... откровение!

...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
    Вили, чувствам се щастлива, че моята поезия предизвиква всичко това, което си ми написал!
  • Много ми е трудно да напиша каквото и да е смислено нещо след четене на твоите стихове. Но ми се иска да споделя нещо за тях. Преди години, в Дрезден, видях древна китайска ваза. Не е важно от коя епоха и всичко останало. Но особеното в нея бе, че нейният създател я бе напълнил ... с цветя. Безкрайно фино изработени и от 20-тина метра изглеждаха като живи. Древни и живи... Защо разказвам или пиша това тук ли? Защото всеки твой стих напомня за едно цвете от този древен букет. Не зная как го постигаш...
  • Благодаря!
  • Великолепие...
    АПЛОДИСМЕНТИ, ДЕСИ!!!
  • "От втечнените ми крайници извличай,
    стъпки... неуверено прохождане..."

    .....Деси,страхотен стих!Аплодисменти!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...