И когато се обръщаш назад,
ще виждаш усмивката ми вяла,
докато напускам златния палат,
в който години наред съм живяла.
Ще се питаш: „Какво ли съм сторил,
за да заслужа такава празнота?
Дали съзнателно съм те прогонил
или съм те пуснал без яснота?”
Ще кръжиш над хубавите спомени
с неспособност да се гмурнеш в тях.
А ръцете ти, от копнежи съпроводени,
ще ме търсят, знаейки, че е грях. ...