Aug 4, 2017, 10:08 PM

Предсказание

  Poetry » Love
766 0 1

И когато се обръщаш назад,

ще виждаш усмивката ми вяла,

докато напускам златния палат,

в който години наред съм живяла.

Ще се питаш: „Какво ли съм сторил,

за да заслужа такава празнота?

Дали съзнателно съм те прогонил

или съм те пуснал без яснота?”

Ще кръжиш над хубавите спомени

с неспособност да се гмурнеш в тях.

А ръцете ти, от копнежи съпроводени,

ще ме търсят, знаейки, че е грях.

Ще те боли, видиш ли двойка,

в която ще откриваш миналото.

И ще се обръщаш след всяка девойка

с искра надежда за загиналото.

Не ти допада това описание,

в което аз и ти сме разделени?

Тогава приеми едно предсказание,

даващо ни мечтите споделени.

И нека всеки опитва да се намесва

в стремежа си да ни подчини.

Ние ще правим, каквото ни харесва

без никой нищо да ни причини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...