4 авг. 2017 г., 22:08

Предсказание

759 0 1

И когато се обръщаш назад,

ще виждаш усмивката ми вяла,

докато напускам златния палат,

в който години наред съм живяла.

Ще се питаш: „Какво ли съм сторил,

за да заслужа такава празнота?

Дали съзнателно съм те прогонил

или съм те пуснал без яснота?”

Ще кръжиш над хубавите спомени

с неспособност да се гмурнеш в тях.

А ръцете ти, от копнежи съпроводени,

ще ме търсят, знаейки, че е грях.

Ще те боли, видиш ли двойка,

в която ще откриваш миналото.

И ще се обръщаш след всяка девойка

с искра надежда за загиналото.

Не ти допада това описание,

в което аз и ти сме разделени?

Тогава приеми едно предсказание,

даващо ни мечтите споделени.

И нека всеки опитва да се намесва

в стремежа си да ни подчини.

Ние ще правим, каквото ни харесва

без никой нищо да ни причини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...