4 авг. 2017 г., 22:08

Предсказание

756 0 1

И когато се обръщаш назад,

ще виждаш усмивката ми вяла,

докато напускам златния палат,

в който години наред съм живяла.

Ще се питаш: „Какво ли съм сторил,

за да заслужа такава празнота?

Дали съзнателно съм те прогонил

или съм те пуснал без яснота?”

Ще кръжиш над хубавите спомени

с неспособност да се гмурнеш в тях.

А ръцете ти, от копнежи съпроводени,

ще ме търсят, знаейки, че е грях.

Ще те боли, видиш ли двойка,

в която ще откриваш миналото.

И ще се обръщаш след всяка девойка

с искра надежда за загиналото.

Не ти допада това описание,

в което аз и ти сме разделени?

Тогава приеми едно предсказание,

даващо ни мечтите споделени.

И нека всеки опитва да се намесва

в стремежа си да ни подчини.

Ние ще правим, каквото ни харесва

без никой нищо да ни причини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...