25 feb 2009, 22:39

Предсмъртно

  Poesía
1.1K 0 7
Силен порив, кратък полет и падение,
безумен вик, безкраен миг и някакво униние.
Жена стои и плаче, раздира бледото лице,
дете лежи и кръв пролята покрива нейните ръце.

Сълзи проблясват, надежда гасне и мъката расте,
смъртта пристъпя, кръвта изтича от малкото дете.
Напрегнат миг, мълчание и после пак ридание,
последен хлип, предсмъртен тик и липса на дихание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амбър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно отново. Но страшно като усещане. Поздрави!
  • Много силно и тъжно красиво произведение. Много ми харесва.
  • Интересна техника.Вътрешните рими напомнят за "Червените ескадрони"
    на Смирненски, но темата тук е друга.След "ридание" и "липса на дидихание" се внушава отчаяние и състрадание...Аз съм разработил темата по-нататък в моето "Бели Ангели".
  • Силно!
  • Доста мрачно обрисувано! Иначе не е лошо!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...