Feb 25, 2009, 10:39 PM

Предсмъртно

  Poetry
1.1K 0 7
Силен порив, кратък полет и падение,
безумен вик, безкраен миг и някакво униние.
Жена стои и плаче, раздира бледото лице,
дете лежи и кръв пролята покрива нейните ръце.

Сълзи проблясват, надежда гасне и мъката расте,
смъртта пристъпя, кръвта изтича от малкото дете.
Напрегнат миг, мълчание и после пак ридание,
последен хлип, предсмъртен тик и липса на дихание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Амбър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно отново. Но страшно като усещане. Поздрави!
  • Много силно и тъжно красиво произведение. Много ми харесва.
  • Интересна техника.Вътрешните рими напомнят за "Червените ескадрони"
    на Смирненски, но темата тук е друга.След "ридание" и "липса на дидихание" се внушава отчаяние и състрадание...Аз съм разработил темата по-нататък в моето "Бели Ангели".
  • Силно!
  • Доста мрачно обрисувано! Иначе не е лошо!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...