25 февр. 2009 г., 22:39

Предсмъртно

1.1K 0 7
Силен порив, кратък полет и падение,
безумен вик, безкраен миг и някакво униние.
Жена стои и плаче, раздира бледото лице,
дете лежи и кръв пролята покрива нейните ръце.

Сълзи проблясват, надежда гасне и мъката расте,
смъртта пристъпя, кръвта изтича от малкото дете.
Напрегнат миг, мълчание и после пак ридание,
последен хлип, предсмъртен тик и липса на дихание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Амбър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно отново. Но страшно като усещане. Поздрави!
  • Много силно и тъжно красиво произведение. Много ми харесва.
  • Интересна техника.Вътрешните рими напомнят за "Червените ескадрони"
    на Смирненски, но темата тук е друга.След "ридание" и "липса на дидихание" се внушава отчаяние и състрадание...Аз съм разработил темата по-нататък в моето "Бели Ангели".
  • Силно!
  • Доста мрачно обрисувано! Иначе не е лошо!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...