25.02.2009 г., 22:39

Предсмъртно

1.1K 0 7
Силен порив, кратък полет и падение,
безумен вик, безкраен миг и някакво униние.
Жена стои и плаче, раздира бледото лице,
дете лежи и кръв пролята покрива нейните ръце.

Сълзи проблясват, надежда гасне и мъката расте,
смъртта пристъпя, кръвта изтича от малкото дете.
Напрегнат миг, мълчание и после пак ридание,
последен хлип, предсмъртен тик и липса на дихание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно отново. Но страшно като усещане. Поздрави!
  • Много силно и тъжно красиво произведение. Много ми харесва.
  • Интересна техника.Вътрешните рими напомнят за "Червените ескадрони"
    на Смирненски, но темата тук е друга.След "ридание" и "липса на дидихание" се внушава отчаяние и състрадание...Аз съм разработил темата по-нататък в моето "Бели Ангели".
  • Силно!
  • Доста мрачно обрисувано! Иначе не е лошо!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...