1 nov 2011, 18:50

Представление

  Poesía
984 1 7

Любов, не си ли взе поклоните -

защо излизаш пак на тази сцена?

Билети вече нямам. Моля те!

Спектакълът ти цял тече във мене.

Добра игра. Признавам ти таланта.

Успя да ме омаеш, че си вечна.

А всичко се е крило във поантата –

оттам разбирам, че си безсърдечна.

А толкова сърца си взела. Закъде?

Тъй скъпо струва само представление,

в което обясняваш на дете –

поредното вечерно закъснение.

Дочух, че днес е твоят бенефис –

ще дойда – със последния билет.

Дори ще те извикам и на бис –

да те освиря. Твоят фен заклет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...