1 nov 2011, 18:50

Представление

  Poesía
986 1 7

Любов, не си ли взе поклоните -

защо излизаш пак на тази сцена?

Билети вече нямам. Моля те!

Спектакълът ти цял тече във мене.

Добра игра. Признавам ти таланта.

Успя да ме омаеш, че си вечна.

А всичко се е крило във поантата –

оттам разбирам, че си безсърдечна.

А толкова сърца си взела. Закъде?

Тъй скъпо струва само представление,

в което обясняваш на дете –

поредното вечерно закъснение.

Дочух, че днес е твоят бенефис –

ще дойда – със последния билет.

Дори ще те извикам и на бис –

да те освиря. Твоят фен заклет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...