Любов, не си ли взе поклоните -
защо излизаш пак на тази сцена?
Билети вече нямам. Моля те!
Спектакълът ти цял тече във мене.
Добра игра. Признавам ти таланта.
Успя да ме омаеш, че си вечна.
А всичко се е крило във поантата –
оттам разбирам, че си безсърдечна.
А толкова сърца си взела. Закъде?
Тъй скъпо струва само представление,
в което обясняваш на дете –
поредното вечерно закъснение.
Дочух, че днес е твоят бенефис –
ще дойда – със последния билет.
Дори ще те извикам и на бис –
да те освиря. Твоят фен заклет!
© Мартин Спасов Все права защищены