1.11.2011 г., 18:50

Представление

981 1 7

Любов, не си ли взе поклоните -

защо излизаш пак на тази сцена?

Билети вече нямам. Моля те!

Спектакълът ти цял тече във мене.

Добра игра. Признавам ти таланта.

Успя да ме омаеш, че си вечна.

А всичко се е крило във поантата –

оттам разбирам, че си безсърдечна.

А толкова сърца си взела. Закъде?

Тъй скъпо струва само представление,

в което обясняваш на дете –

поредното вечерно закъснение.

Дочух, че днес е твоят бенефис –

ще дойда – със последния билет.

Дори ще те извикам и на бис –

да те освиря. Твоят фен заклет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...