4 nov 2020, 21:06

Предутринно

  Poesía
401 4 4

Предутринно

 

Спинкай, спинкай сладко,

мое мъничко сърце от лед.

Събуди се утре, както искаш,

по-красиво, съвършено.

Знай, че те обичам силно,

много силно и сега.

Пухкави вълни отмиват

хоризонта и брега.

Знам, че не звучи прекрасно

цяла нощ да бъде студ.

Затова ще те обвия

с моята мечта 

за утро,

и да бъдем

тук.

Дланите ще нарисуват

птича песен 

и виделина. 

Нека само те открия,

да не страдаш в самота,

опитвайки 

да бъдеш съвършено. 

Пролетта

си има планове за нас.

Да сме извор и усмивка, 

облаче, сърна. 

Колко хубаво е двама

да придържат хоризонт. 

Изгрев, залез и луна.

Капчици роса, търкулени

от свян. 

Всичките глухарчета 

ти подарявам, 

свели двете си очи... 

Спинкай, спинкай сладко,

мое мъничко сърце от мед... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви много за споделеното!
  • Много ми хареса.
  • Това стихотворение ме заплени с неподправеното си чувство - сладко като мед и с дивната си образност - твой патент, Йоана.

    "Знай, че те обичам силно,
    много силно и сега.
    Пухкави вълни отмиват
    хоризонта и брега.
    ...
    Всичките глухарчета
    ти подарявам,
    свели двете си очи..."

    Тези редове са ми предостатъчни, за да мина с усмивка през мрачините на този живот!
  • От лед, на мед, чудесна трансформация 😊
    Поздравявам те.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...