Спинкай, спинкай сладко,
мое мъничко сърце от лед.
Събуди се утре, както искаш,
по-красиво, съвършено.
Знай, че те обичам силно,
много силно и сега.
Пухкави вълни отмиват
хоризонта и брега.
Знам, че не звучи прекрасно
цяла нощ да бъде студ.
Затова ще те обвия
с моята мечта
за утро,
и да бъдем
тук.
Дланите ще нарисуват
птича песен
и виделина.
Нека само те открия,
да не страдаш в самота,
опитвайки
да бъдеш съвършено.
Пролетта
си има планове за нас.
Да сме извор и усмивка,
облаче, сърна.
Колко хубаво е двама
да придържат хоризонт.
Изгрев, залез и луна.
Капчици роса, търкулени
от свян.
Всичките глухарчета
ти подарявам,
свели двете си очи...
Спинкай, спинкай сладко,
мое мъничко сърце от мед...
© Йоана Все права защищены