4 нояб. 2020 г., 21:06

Предутринно 

  Поэзия
240 4 4

Предутринно

 

Спинкай, спинкай сладко,

мое мъничко сърце от лед.

Събуди се утре, както искаш,

по-красиво, съвършено.

Знай, че те обичам силно,

много силно и сега.

Пухкави вълни отмиват

хоризонта и брега.

Знам, че не звучи прекрасно

цяла нощ да бъде студ.

Затова ще те обвия

с моята мечта 

за утро,

и да бъдем

тук.

Дланите ще нарисуват

птича песен 

и виделина. 

Нека само те открия,

да не страдаш в самота,

опитвайки 

да бъдеш съвършено. 

Пролетта

си има планове за нас.

Да сме извор и усмивка, 

облаче, сърна. 

Колко хубаво е двама

да придържат хоризонт. 

Изгрев, залез и луна.

Капчици роса, търкулени

от свян. 

Всичките глухарчета 

ти подарявам, 

свели двете си очи... 

Спинкай, спинкай сладко,

мое мъничко сърце от мед... 

 

© Йоана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви много за споделеното!
  • Много ми хареса.
  • Това стихотворение ме заплени с неподправеното си чувство - сладко като мед и с дивната си образност - твой патент, Йоана.

    "Знай, че те обичам силно,
    много силно и сега.
    Пухкави вълни отмиват
    хоризонта и брега.
    ...
    Всичките глухарчета
    ти подарявам,
    свели двете си очи..."

    Тези редове са ми предостатъчни, за да мина с усмивка през мрачините на този живот!
  • От лед, на мед, чудесна трансформация 😊
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??