4.11.2020 г., 21:06

Предутринно

400 4 4

Предутринно

 

Спинкай, спинкай сладко,

мое мъничко сърце от лед.

Събуди се утре, както искаш,

по-красиво, съвършено.

Знай, че те обичам силно,

много силно и сега.

Пухкави вълни отмиват

хоризонта и брега.

Знам, че не звучи прекрасно

цяла нощ да бъде студ.

Затова ще те обвия

с моята мечта 

за утро,

и да бъдем

тук.

Дланите ще нарисуват

птича песен 

и виделина. 

Нека само те открия,

да не страдаш в самота,

опитвайки 

да бъдеш съвършено. 

Пролетта

си има планове за нас.

Да сме извор и усмивка, 

облаче, сърна. 

Колко хубаво е двама

да придържат хоризонт. 

Изгрев, залез и луна.

Капчици роса, търкулени

от свян. 

Всичките глухарчета 

ти подарявам, 

свели двете си очи... 

Спинкай, спинкай сладко,

мое мъничко сърце от мед... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много за споделеното!
  • Много ми хареса.
  • Това стихотворение ме заплени с неподправеното си чувство - сладко като мед и с дивната си образност - твой патент, Йоана.

    "Знай, че те обичам силно,
    много силно и сега.
    Пухкави вълни отмиват
    хоризонта и брега.
    ...
    Всичките глухарчета
    ти подарявам,
    свели двете си очи..."

    Тези редове са ми предостатъчни, за да мина с усмивка през мрачините на този живот!
  • От лед, на мед, чудесна трансформация 😊
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...