Предутриннo

Незнайна птица – дръзка и нахална
за нещо си в просъница цвърчи,
фенер от тиква пак луната пална,
блести ми в недоспалите очи.

Прозорците се кискат със звездите,
(аз затова ли вчера ги измих?)
А вятър като сврака любопитен,
повтаря на тревите моя стих,

подемат го щурците с три бемола,
приглася им от нейде стар чакал...
Напразно за минутки сън се моля,
часовникът и тях ми е окрал.

Предутринна роса сияе чиста
а изгревът е още звездочел.
Любовни рими лутат се по листа,
притихнали и сънени... без цел.

Отпивам от кафето глътка само,
а нейде зад гърба ми притаен,
денят е метнал слънцето на рамо,
от съ̀лзи на авлига прероден.