Aug 6, 2025, 3:10 PM  

Предутриннo

  Poetry
143 0 0

Незнайна птица – дръзка и нахална
за нещо си в просъница цвърчи,
фенер от тиква пак луната пална,
блести ми в недоспалите очи.

 

Прозорците се кискат със звездите,
(аз затова ли вчера ги измих?)
А вятър като сврака любопитен,
повтаря на тревите моя стих,

 

подемат го щурците с три бемола,
приглася им от нейде стар чакал...
Напразно за минутки сън се моля,
часовникът и тях ми е окрал.

 

Предутринна роса сияе чиста
а изгревът е още звездочел.
Любовни рими лутат се по листа,
притихнали и сънени... без цел.

 

Отпивам от кафето глътка само,
а нейде зад гърба ми притаен,
денят е метнал слънцето на рамо,
от съ̀лзи на авлига прероден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...