6 авг. 2025 г., 15:10  

Предутриннo

145 0 0

Незнайна птица – дръзка и нахална
за нещо си в просъница цвърчи,
фенер от тиква пак луната пална,
блести ми в недоспалите очи.

 

Прозорците се кискат със звездите,
(аз затова ли вчера ги измих?)
А вятър като сврака любопитен,
повтаря на тревите моя стих,

 

подемат го щурците с три бемола,
приглася им от нейде стар чакал...
Напразно за минутки сън се моля,
часовникът и тях ми е окрал.

 

Предутринна роса сияе чиста
а изгревът е още звездочел.
Любовни рими лутат се по листа,
притихнали и сънени... без цел.

 

Отпивам от кафето глътка само,
а нейде зад гърба ми притаен,
денят е метнал слънцето на рамо,
от съ̀лзи на авлига прероден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...