6.08.2025 г., 15:10  

Предутриннo

144 0 0

Незнайна птица – дръзка и нахална
за нещо си в просъница цвърчи,
фенер от тиква пак луната пална,
блести ми в недоспалите очи.

 

Прозорците се кискат със звездите,
(аз затова ли вчера ги измих?)
А вятър като сврака любопитен,
повтаря на тревите моя стих,

 

подемат го щурците с три бемола,
приглася им от нейде стар чакал...
Напразно за минутки сън се моля,
часовникът и тях ми е окрал.

 

Предутринна роса сияе чиста
а изгревът е още звездочел.
Любовни рими лутат се по листа,
притихнали и сънени... без цел.

 

Отпивам от кафето глътка само,
а нейде зад гърба ми притаен,
денят е метнал слънцето на рамо,
от съ̀лзи на авлига прероден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...