24 nov 2005, 6:33

Предвестие...

  Poesía
1.3K 0 2
И ето - аз вървя по Лунната пътека,
не зная води ли ме към дома...
Пристъпвам плаха, търсеща утеха,
единствена останала в света...

Вървя по сухите стърнища...
От босите ми парещи нозе
кръвта по дирите се стича,
болезнен път чертае и зове...

Зад мен разцъфват рози разпиляни
през сухата пустиня на нощта...
Пред облика ми стелят се поляни
и тях с кръвта си аз ще съживя!...

Луната тегли ме по своята пътека...
Безсилна съм пред нейните лъчи!
Безсънна, тръгнала от 20 века,
да я достигна никога не позволи!...

И всяка нощ, по ледени огнища,
на суха пепел розите горят...
Вървя, не спирам се пред нищо,
кръвта показва правият ми път...

Останали по белите ми длани,
бодли на розови стъбла
на стигмата рисуват рани -
Предвестие за моята съдба!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...