И ето - аз вървя по Лунната пътека,
не зная води ли ме към дома...
Пристъпвам плаха, търсеща утеха,
единствена останала в света...
Вървя по сухите стърнища...
От босите ми парещи нозе
кръвта по дирите се стича,
болезнен път чертае и зове...
Зад мен разцъфват рози разпиляни
през сухата пустиня на нощта...
Пред облика ми стелят се поляни
и тях с кръвта си аз ще съживя!... ...