24 нояб. 2005 г., 06:33

Предвестие...

Поэзия

1.3K 0 2

И ето - аз вървя по Лунната пътека,
не зная води ли ме към дома...
Пристъпвам плаха, търсеща утеха,
единствена останала в света...

Вървя по сухите стърнища...
От босите ми парещи нозе
кръвта по дирите се стича,
болезнен път чертае и зове...

Зад мен разцъфват рози разпиляни
през сухата пустиня на нощта...
Пред облика ми стелят се поляни
и тях с кръвта си аз ще съживя!...

Луната тегли ме по своята пътека...
Безсилна съм пред нейните лъчи!
Безсънна, тръгнала от 20 века,
да я достигна никога не позволи!...

И всяка нощ, по ледени огнища,
на суха пепел розите горят...
Вървя, не спирам се пред нищо,
кръвта показва правият ми път...

Останали по белите ми длани,
бодли на розови стъбла
на стигмата рисуват рани -
Предвестие за моята съдба!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.