4 ene 2009, 11:29

Предвидимост 

  Poesía » Otra
964 0 17
Утринта е предвидима. Ветрове
като стегнати колани я опасват.
Никне слънце. Драскат връхчета небе
и прорязват тъмнината. И угасва

всяка мръзнала, загърбена звезда.
Всмукват мъртвото очите ти. Оставам.
Ако гледаш твърде дълго пропастта,
в теб далечното ще пари вместо рана,

а докоснатото страшно ще горчи.
Теглят стръмното ръцете ти. Държа ги.
Нямат корени дърветата. Дали
пропастта раззеленени ще ги върне

на немолената, млъкнала земя.
С тях да върне утринта и ветровете.
Хоризонтът не дочака. Побеля
от избухнали звезди. За да ни свети...

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??