Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
4.01.2009 г., 11:29 ч.

Предвидимост 

  Поезия » Друга
946 0 17
Утринта е предвидима. Ветрове
като стегнати колани я опасват.
Никне слънце. Драскат връхчета небе
и прорязват тъмнината. И угасва

всяка мръзнала, загърбена звезда.
Всмукват мъртвото очите ти. Оставам.
Ако гледаш твърде дълго пропастта,
в теб далечното ще пари вместо рана,

а докоснатото страшно ще горчи.
Теглят стръмното ръцете ти. Държа ги.
Нямат корени дърветата. Дали
пропастта раззеленени ще ги върне

на немолената, млъкнала земя.
С тях да върне утринта и ветровете.
Хоризонтът не дочака. Побеля
от избухнали звезди. За да ни свети...

© Ружа Матеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??