Предвидимост
Утринта е предвидима. Ветрове
като стегнати колани я опасват.
Никне слънце. Драскат връхчета небе
и прорязват тъмнината. И угасва
всяка мръзнала, загърбена звезда.
Всмукват мъртвото очите ти. Оставам.
Ако гледаш твърде дълго пропастта,
в теб далечното ще пари вместо рана,
а докоснатото страшно ще горчи.
Теглят стръмното ръцете ти. Държа ги.
Нямат корени дърветата. Дали
пропастта раззеленени ще ги върне
на немолената, млъкнала земя.
С тях да върне утринта и ветровете.
Хоризонтът не дочака. Побеля
от избухнали звезди. За да ни свети...
като стегнати колани я опасват.
Никне слънце. Драскат връхчета небе
и прорязват тъмнината. И угасва
всяка мръзнала, загърбена звезда.
Всмукват мъртвото очите ти. Оставам.
Ако гледаш твърде дълго пропастта,
в теб далечното ще пари вместо рана,
а докоснатото страшно ще горчи.
Теглят стръмното ръцете ти. Държа ги.
Нямат корени дърветата. Дали
пропастта раззеленени ще ги върне
на немолената, млъкнала земя.
С тях да върне утринта и ветровете.
Хоризонтът не дочака. Побеля
от избухнали звезди. За да ни свети...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ружа Матеева Все права защищены
