11 ago 2024, 7:45

Предвкусвах те с воал от святост

  Poesía
393 9 6

С гласа на капката слуха докосна,
по-скъпа от вълшебна светлина,
в годината на щастието високосна,
от бога дар единствено за нас.

Предвкусвах те с воал от святост,
от миг неземен слязла в моя ден,
по звездна стълба стигнала земята,
със свита ангели - чеиза ти за мен.

За миг докосна ни космическата зала
и с хладен гланц обгърна ни отвред.
Превърна ни в едно-единно цяло,
в отливка взела нашия портрет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мога само да аплодирам!Поздрави,Приятелю!!!
  • Ани, Кремена, Елка, Бени,
    Благодаря ви, че се спряхте при моя стих и оставихте тези хубави коментари!
    Благодаря и на поставилите в Любими: Аnna (Ана Янкова), absent (Наташа Биразова), Mitvans (Иванъ Митовъ), limeruna (Йоана), terita (Теодора Атанасова), anabel7 (Албена Димитрова).
    Поздрав за всички вас с една незабравима песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=1fpT6ERcH38
  • Космическа поезия!...
  • Прекрасен стих!
  • Много хубаво стихотворение!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...