11.08.2024 г., 7:45

Предвкусвах те с воал от святост

391 9 6

С гласа на капката слуха докосна,
по-скъпа от вълшебна светлина,
в годината на щастието високосна,
от бога дар единствено за нас.

Предвкусвах те с воал от святост,
от миг неземен слязла в моя ден,
по звездна стълба стигнала земята,
със свита ангели - чеиза ти за мен.

За миг докосна ни космическата зала
и с хладен гланц обгърна ни отвред.
Превърна ни в едно-единно цяло,
в отливка взела нашия портрет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мога само да аплодирам!Поздрави,Приятелю!!!
  • Ани, Кремена, Елка, Бени,
    Благодаря ви, че се спряхте при моя стих и оставихте тези хубави коментари!
    Благодаря и на поставилите в Любими: Аnna (Ана Янкова), absent (Наташа Биразова), Mitvans (Иванъ Митовъ), limeruna (Йоана), terita (Теодора Атанасова), anabel7 (Албена Димитрова).
    Поздрав за всички вас с една незабравима песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=1fpT6ERcH38
  • Космическа поезия!...
  • Прекрасен стих!
  • Много хубаво стихотворение!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...