Прегазено цвете
Прегазено цвете
След години те срещнах.
Стоеше сам на перона, загледан в... безкрая
с цигара в ръка.
Дълбоко в очите нещо блестеше -
не беше снежинка, а малка сълза!
В косите нишки, преплетени от бяла коприна,
покриваха тръпно твойто чело.
Неизбежната есен и теб не отмина -
прегазено цвете в двупосочно платно!
Докоснах ръката ти - топла и мека,
сълза се отрони и по мойто лице!
Не беше сълза, а снежинка ефирна и лека.
Стопи се и като болка се стече в мойто сърце.
Умореното ми сърце - то лудо заблъска в гърдите,
напираха думи... нека е тишина.
Нека думи са сълзите, през годините
попили мойта болка, самота.
Среща случнайна ли беше на този перон?
Нека дълго да не се сбогуваме...
Щастлива случайност или неписан закон...
Или пък... спомен за едно пътуване?!
© Елора Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И на мен много ми хареса...Струва ми се само ,че "Умореното ми сърце - то лудо заблъска в гърдите" нарушава малко ритъма и спъва мелодията на стиха. Добре дошла и много творчески успехи!
-
Благодаря на всички за топлите думи !
-
Прекрасно..създадено!
Поздрав за невероятния стих! -
Поздравче за стиха ... толкова е истински . Знаеш ли, сещам се за нещо, което е на Блага Димитрова за стъпканите треви и цветя. За съжаление не мога да го цитирам точно, но звучеше горе-долу така ... не се бойте, че ще ви стъпчат, от стъпканата трева става пътека ... Знам за какво говориш и аз съм бил а този перон и аз имам спомен за такова пътуване и нищо не е случайно защото ... http://www.youtube.com/watch?v=q8IsaTWjpq8
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
