Прегазено цвете
След години те срещнах.
Стоеше сам на перона, загледан в... безкрая
с цигара в ръка.
Дълбоко в очите нещо блестеше -
не беше снежинка, а малка сълза!
В косите нишки, преплетени от бяла коприна,
покриваха тръпно твойто чело.
Неизбежната есен и теб не отмина -
прегазено цвете в двупосочно платно!
Докоснах ръката ти - топла и мека,
сълза се отрони и по мойто лице! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up