Mar 31, 2012, 8:47 PM

Прегазено цвете

  Poetry » Love
1.1K 0 4

                            Прегазено цвете

След години те срещнах.
Стоеше сам на перона, загледан в... безкрая

с цигара в ръка.
Дълбоко в очите нещо блестеше -
не беше снежинка, а малка сълза!

В косите нишки, преплетени от бяла коприна,
покриваха тръпно твойто чело.
Неизбежната есен  и теб не отмина -
прегазено цвете в двупосочно платно!


Докоснах ръката ти  - топла и мека,
сълза се отрони и по мойто лице!
Не беше сълза, а снежинка ефирна и лека.
Стопи се и като болка се стече в мойто сърце.


Умореното ми сърце - то лудо заблъска в гърдите,
напираха думи... нека е тишина.
Нека думи са сълзите, през годините
попили мойта болка, самота.

Среща случнайна ли беше на този перон?
Нека дълго да не се сбогуваме...
Щастлива случайност или неписан закон...
Или пък... спомен за едно пътуване?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елора All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен много ми хареса...Струва ми се само ,че "Умореното ми сърце - то лудо заблъска в гърдите" нарушава малко ритъма и спъва мелодията на стиха. Добре дошла и много творчески успехи!
  • Благодаря на всички за топлите думи !
  • Прекрасно..създадено!
    Поздрав за невероятния стих!
  • Поздравче за стиха ... толкова е истински . Знаеш ли, сещам се за нещо, което е на Блага Димитрова за стъпканите треви и цветя. За съжаление не мога да го цитирам точно, но звучеше горе-долу така ... не се бойте, че ще ви стъпчат, от стъпканата трева става пътека ... Знам за какво говориш и аз съм бил а този перон и аз имам спомен за такова пътуване и нищо не е случайно защото ... http://www.youtube.com/watch?v=q8IsaTWjpq8

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...