31 мар. 2012 г., 20:47

Прегазено цвете

1.1K 0 4

                            Прегазено цвете

След години те срещнах.
Стоеше сам на перона, загледан в... безкрая

с цигара в ръка.
Дълбоко в очите нещо блестеше -
не беше снежинка, а малка сълза!

В косите нишки, преплетени от бяла коприна,
покриваха тръпно твойто чело.
Неизбежната есен  и теб не отмина -
прегазено цвете в двупосочно платно!


Докоснах ръката ти  - топла и мека,
сълза се отрони и по мойто лице!
Не беше сълза, а снежинка ефирна и лека.
Стопи се и като болка се стече в мойто сърце.


Умореното ми сърце - то лудо заблъска в гърдите,
напираха думи... нека е тишина.
Нека думи са сълзите, през годините
попили мойта болка, самота.

Среща случнайна ли беше на този перон?
Нека дълго да не се сбогуваме...
Щастлива случайност или неписан закон...
Или пък... спомен за едно пътуване?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен много ми хареса...Струва ми се само ,че "Умореното ми сърце - то лудо заблъска в гърдите" нарушава малко ритъма и спъва мелодията на стиха. Добре дошла и много творчески успехи!
  • Благодаря на всички за топлите думи !
  • Прекрасно..създадено!
    Поздрав за невероятния стих!
  • Поздравче за стиха ... толкова е истински . Знаеш ли, сещам се за нещо, което е на Блага Димитрова за стъпканите треви и цветя. За съжаление не мога да го цитирам точно, но звучеше горе-долу така ... не се бойте, че ще ви стъпчат, от стъпканата трева става пътека ... Знам за какво говориш и аз съм бил а този перон и аз имам спомен за такова пътуване и нищо не е случайно защото ... http://www.youtube.com/watch?v=q8IsaTWjpq8

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...