Прегазено цвете
Прегазено цвете
След години те срещнах.
Стоеше сам на перона, загледан в... безкрая
с цигара в ръка.
Дълбоко в очите нещо блестеше -
не беше снежинка, а малка сълза!
В косите нишки, преплетени от бяла коприна,
покриваха тръпно твойто чело.
Неизбежната есен и теб не отмина -
прегазено цвете в двупосочно платно!
Докоснах ръката ти - топла и мека,
сълза се отрони и по мойто лице!
Не беше сълза, а снежинка ефирна и лека.
Стопи се и като болка се стече в мойто сърце.
Умореното ми сърце - то лудо заблъска в гърдите,
напираха думи... нека е тишина.
Нека думи са сълзите, през годините
попили мойта болка, самота.
Среща случнайна ли беше на този перон?
Нека дълго да не се сбогуваме...
Щастлива случайност или неписан закон...
Или пък... спомен за едно пътуване?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елора Всички права запазени
