8 mar 2025, 6:43

Преглед на мечтата

427 0 0

Спомням си когато бях дете
легнал на тревата и към синьото небе,
погледа отправил облаци броях,
формички им давах,на мечтите си се смях.

Всичко бе красиво,но в света се озовах
изчезна красотата и повода за смях.
Неусетно ме привлече,към нея приближавах,
черна дупка с прах какъвто не познавах.

Изгревът загуби всяка стойност и цена
облаци забравих,гледах към калта.
Улици,бетон и хора без души
това го аз преследвах,но то ме мен разви.

Настъпи ли момента-тотална кулминация
признание отправям и то с актуална грация:
Все още съм детенце с купища мечти,
от дупката излязох,но още ме боли.

Спомените днес тотално отживели,
мечтите прерисувах,а листите са бели.
Залезът отгоре разля си той цвета,
четките си грабвам и не мога да се спра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгений Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...