Преглед на мечтата

Спомням си когато бях дете
легнал на тревата и към синьото небе,
погледа отправил облаци броях,
формички им давах,на мечтите си се смях.

Всичко бе красиво,но в света се озовах
изчезна красотата и повода за смях.
Неусетно ме привлече,към нея приближавах,
черна дупка с прах какъвто не познавах.

Изгревът загуби всяка стойност и цена
облаци забравих,гледах към калта.
Улици,бетон и хора без души
това го аз преследвах,но то ме мен разви.

Настъпи ли момента-тотална кулминация
признание отправям и то с актуална грация:
Все още съм детенце с купища мечти,
от дупката излязох,но още ме боли.

Спомените днес тотално отживели,
мечтите прерисувах,а листите са бели.
Залезът отгоре разля си той цвета,
четките си грабвам и не мога да се спра.