Връщам се назад с година-две...
С тебе бяхме истински и луди!
Весело бе нашето море,
пръскаха вълните изумруди!
Беше лято– топло и добро,
с твоя глас се смееше щастливо!
Мислеше, че трайно е дошло
и едва ли пак ще си отиде!
Бързо месец юли превали,
нищичко от него не остана!
Прегоряха сухите треви...
Пак е лято!... Ала теб те няма!