Връщам се назад с година-две...
С тебе бяхме истински и луди!
Весело бе нашето море,
пръскаха вълните изумруди!
Беше лято– топло и добро,
с твоя глас се смееше щастливо!
Мислеше, че трайно е дошло
и едва ли пак ще си отиде!
Бързо месец юли превали,
нищичко от него не остана!
Прегоряха сухите треви...
Пак е лято!... Ала теб те няма!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Спомените напомнят за отминалото щастие! Поздрави, Мариан!